Тухлата - символът на строителството

Разбира се, днес има голямо изобилие от строителни материали, с които може да бъде построена една сграда. Но тухлите си остават символ на строителството. Самите блокчета от изпечена глина са много различни и с различни качества. А историята им се губи през вековете и достига до хилядолетия преди новата ера.

Началото

Много е трудно да се определи къде са измислени и използвани първите тухли, тъй като следи от такова строителство са открити в различни точки на света. Със сигурност тухли са използвани няколко хиляди години преди новата ера в библейския град Йерихон до р. Йордан. Свидетелства за строителство с тухли има и в други, доста отдалечени части на света, като Индия и Перу.

Първоначално древните египтяни произвеждат тухли, като блокчетата от глина са оставяни да съхнат на силното слънце. Изпичането на материала започва малко по-късно. В Китай са открити тухли, датирани около 4400 години пр.н.е., за които се смята, че са печени на температура от над 600 градуса. Също в Китай за първи път е използвана керамика за носещи елементи.

В Европа активното използване на тухлите като строителен материал започва по време на Римската империя. При многобройните военни походи са донасяни образци от керамични изделия, а се приема, че древните римляни са отлични майстори в изработката на глинени сводове.

През Ранното Средновековие тухлите се използват основно в Северна Европа, а през ХII в. производството се разпространява и другаде. Италианският Ренесанс дава тласък и на строителството, като вече започват да се оформят и нови архитектурни стилове.

Винербергер

Около средата на ХVIII в. кралица Мария Терезия дава нареждане да се създаде пещ за тухли на Виенското възвишение Винерберг. Нуждите от тези строителни материали вече са големи и към 1780 г. годишно в тези пещи са произвеждани по милион тухли. В този район след време започват да изникват и нови тухларни. През 1819 г. 29-годишният строителен инженер от Моравия Алоис Мийсбах основава там своя фабрика Wienerberger. Мийсбах посещава и Рим, за да изучава техниките на древните римляни. Той се справя доста добре, като само през първата година успява да произведе милион и половина тухли. Трийсет и няколко години по-късно Мийсбах вече притежава 9 тухларни и 30 шахти. През 1857 г. компанията е поета от племенника му Хайнрих Драше, който я доразвива и разширява. До 80-те години на миналия век това е най-голямата компания за производство на тухли в Австрия, но след това само за броени години Wienerberger става най-големият производител в света.

Тухлите с тази марка днес са познати в редица страни и са символ на качество. Затова „Стефан Вълев” ООД предлага на своите клиенти именно тях.

Има ли тухлата бъдеще?

Съвременното строителство е разнообразно, а развитието на науките и технологиите създаде много видове материали за грубо строителство. Но тухлите със сигурност имат своето място в бъдещето. Още повече, че те също търпят своето развитие. Смята се, че тухлите са материал, който позволява естествено климатизиране на сградите, тъй като керамиката притежава добра акумулираща способност. Друга причина тухлите да имат своето запазено място е способността им да поддържат отлична звукоизолация. Освен това тухлите не са запалими и са с доказана здравина и твърдост.

Стефан Вълев” ЕООД е компания, която поддържа широка гама от продукти за всички видове строителство и довършителни работи. Но наред с това стремежът е да предлага на клиентите си материали с доказано качество и марки, утвърдени у нас и по света.