TESA – Майсторите в лепенето

Тази история започва малко странно. Всъщност с един неуспех. През 1882 г. аптекарят от Хамбург Паул Карл Байерсдорф започва да мисли вариант за създаването на лепенка, която да предпазва наранената кожа. Хрумва му да нанесе върху парче лен естествен каучук, борова смола и цинков окис. Така се появява първият лейкопласт. Но изобретението се оказва неработещо. Лепенката е много твърда, отлепя се трудно, а и дразни кожата. Няколко години по-късно, през 1890 г. фармацевтът решава да продаде своята малка химико-фармацевтична фабрика на младия учен Оскар Тропловиц.

Нов собственик – нов късмет

Тогава никой от двамата фармацевти не подозира, че доста по-късно името Байерсдорф ще стане знаково в областта на козметичната индустрия и ще произвежда прочутите кремове Nivea и Eucerin, и балсама за устни Labello. А в областта на строителството ще стане еталон в самозалепващите продукти с името TESA.

Новият собственик се оказва доста по-умел в търговията. Тропловиц разглежда старите разработки на Байерсдорф и не след дълго патентова подобрен вариант на антибактериалната лепенка, която днес е известна на всички. Благодарение на успеха на лепенката младият учен скоро построява нова фабрика и успява да пробие на международния пазар, като започва да изнася лейкопласта си дори в САЩ. Но Тропловиц не спира дотук. През 1896 г. създава лепенка, подходяща за канцеларска и домакинска работа.

И конкурсът е спечелен от…

В първите години на ХХ век компанията се концентрира върху производството на паста за зъби. Самозалепващата се лента за канцеларски нужди не върви добре. Още повече, че в Съединените щати вече се появява „шотландската лента” на 3М, чиято лепенка става толкова популярна, че до днес употребяваме думата „скоч” /от scotch – шотландски/. За да бъде дадено име на пастата за зъби, в „Байерсдорф” обявяват конкурс сред работещите. Спечелва го секретарката Елза Тезмер. Тя решава да използва имената си, като взема първите две букви от фамилията си и към тях прибавя последните две от собственото си име – te-sa /Elsa Tesmer/. Само че и пастата за зъби в тубичка се оказва недотам печеливш продукт.

Ново начало

През 1936 г. на работа във фирмата постъпва 25-годишния Уго Кирхберг. Точно тогава се пуска в производство иначе напълно незабележимата прозрачна каучукова лента „Tesa”. Но младият специалист насочва вниманието си към нуждите на потребителите. Производството на хранителни стоки става все по-голямо и на дневен ред излиза въпросът с по-дългото им съхранение. Сред домакините лентата става много популярна за запечатване на буркани и картонени опаковки. Скоро под ръководството на енергичния младеж започват да се произвеждат и самозалепващи се ленти, предназначени за бояджийството и други строително-ремонтни дейности. През 1940 г. „Tesafilm” е регистрирана като самостоятелна търговска марка.

Утвърждаването

След Втората световна война компанията прави и още няколко сериозни удара. В началото на 50-те години на ХХ век много от къщите в Германия са пострадали от войната и вратите и прозорците са изкривени. А не са много хората, които могат да си позволят сериозен ремонт и буквално мръзнат. През 1954 г. фирмата разработва самозалепващите се уплътнения tesa moll, с чиято помощ лесно и евтино могат да се уплътнят вратите и прозорците. Разбира се, продуктът бързо става хит.

Друг огромен пробив на компанията в областта на строителството се осъществява през 1972 г. Това става с помощта на серия от кратки телевизионни клипове, в които малкото момиченце Кати дава съвети на баща си как да използва самозалепващите се ленти на TESA. Клиповете се превръщат в сензация. Това все още е времето, в което ремонтът е тема, недостъпна за жените. Но еманципацията вече е започнала…

Днес TESA е сред водещите световни производители на самозалепващи продукти и системни решения за индустрията, с филиали в десетки страни. „Стефан Вълев” ЕООД предлага продукти на TESA, както и редица други утвърдени родни и световни марки в областта на сухото строителство.