История на бойлера

В наше време поддържането на личната хигиена за почти всяко европейско домакинство е фасулска работа. Просто трябва да влезем в банята и да завъртим кранчето с топлата вода. И в огромна степен това се дължи на бойлера. Но дали винаги е било така? Разбира се, че не. Устройството за загряване на водата е едно от сравнително скорошните открития.

Още от древността хората се опитват да открият начин да се мият с по-топла вода. Онези, които живеят в близост до естествени минерални извори, са облагодетелствани в това отношение. Останалите използват дървата и огъня.

Със затоплянето на водата се справят доста добре древните римляни. Поне що се отнася до обществените бани. Там те използват система от тръби, които преминават през стените и пода на помещението.

Древните елини използват душ. Само че от него тече вода, която не е предварително загрята. Може би оказва влияние по-топлият климат.

За източните народи банята има голямо значение. В ориенталските градове е абсолютно задължително да има парна баня, като там на пречистването на тялото се отдава и значение, свързано с религиозните вярвания. Класическата турска баня има две помещения – самата баня, която се загрява до висока температура и хамам – помещението за отмора и масажи.

Древните африканци използват сауни. Но там нагорещената вода е приемана и като лечебно средство. Всъщност, сауната е много старо изобретение. Смята се, че финландците я използват няколко хилядолетия пр. Хр. Вероятно поради по-студения климат, за северните народи сауната е отлична възможност за възстановяване и лечение на тялото.

За къпането си средновековният човек в Европа най-често използва голям метален или дървен съд, подобен на варел или каца. Той се пълни с предварително загрята на огъня вода, която се налива с кофи. Разбира се, процедурата отнема време и се случва рядко, най-често веднъж-два пъти месечно. При това подобни процедури могат да си позволят основно по-заможните хора.

Топлата вода вкъщи си остава лукс чак до втората половина на ХIХ век. През 1869 г. лондонският бояджия и бивш затворник Бенджамин Моган успява да патентова ново изобретение, което нарича „Гейзер“. Уредът на Моган използва газове, които се нагряват с помощта на горелка на дъното, а водата тече през тръби и затопля горната част на съда. Но първообразът на бойлера на лондонския бояджия има голям проблем – тъй като няма димоотвод, той често експлодира. Затова изобретението на Моган не успява да се наложи.

Но не остава незабелязано. Норвежкият машинен инженер Едуин Рууд емигрира в САЩ и там през 1889 г. патентова първия автоматичен газов бойлер, който вече е много по-усъвършенстван и безопасен. Новото тук е не само подобреният дизайн, но най-вече водонагревателят. Това става и първият реален пробив за навлизането на бойлера като по-масов уред за битови нужди.

Разбира се, бойлерът на Рууд също има несъвършенства, които ще бъдат поправени с напредването на науката през ХХ век.

По-нататък уредът започва да се развива с по-бързи темпове. През 1929 г. компанията Stiebel-Eltron патентова бойлер без резервоар, който използва потопяем нагревател със серпентина и който загрява водата незабавно. Т.е. проточният бойлер.

В наши дни бойлерът е нещо, което приемаме просто като един от уредите вкъщи. Разбира се, има разлика между моделите, обема и производителите. В шоурума на „Стефан Вълев“ ЕООД се предлагат разнообразни модели на утвърдени производители, като TESY и BOSCH, както и проточни бойлери на ЕЛДОМ. Има и богата наличност от всичко, необходимо за строителството и ремонта.