КАК ЧОВЕКЪТ „ИЗГОНИ“ ДИМА ОТ КЪЩИ
Навън е студено. Смрачава се и селцето сякаш е притихнало във вечерна дрямка. Тук-там се вижда светлинка в прозорчетата, а коминчетата на къщите пушат...
Разбира се, тази идилична картина нямаше да бъде възможна, ако човекът не беше направил едно изключително важно изобретение – коминa. С негова помощ той успява да премахне дима от къщата си или от завода. Но качественото „изгонване“ на дима от помещенията е процес, който отнема много време.
Най-ранните сведения
Името на създателя и датата, на която са измислени някои изобретения са известни. Други достижения на човешкия ум се губят далеч във вековете. Както е с комините.
С течение на времето хората започват да строят къщи, които се налага да бъдат отоплявани през студените месеци. Започват и да приготвят храната си вътре в помещенията. А всичко това води до необходимостта димът, който се образува, да бъде извеждан по някакъв начин навън. В началото в къщите се пали огън и се прави специален отвор в тавана. Но става ясно, че това не е решение.
Първото описание на димоотвод е направено от древногръцкия философ и естествоизпитател Теофраст още през IV в. пр.н.е. По-заможните жители на Древен Рим пък опитват да се справят, като издълбават канали в стените.
Макар да не е ясно кога и къде комините се появяват за първи път, се приема, че това става около ХII в. в Северна Европа. Смята се, че през 1185 г. замъкът Конисбро в Южен Йоркшир е снабден с димоотвод. Но масовото разпространение на комините в Европа се случва много по-късно. В продължение на столетия от тях са в състояние да се ползват само много богатите хора. Първоначално комините се правят от дърво, облицовано с глина или най-често кал. Разбира се, това води до огромни проблеми. С разпространението на дървените комини, хората, които загиват от задушаване и вредни газове, стават все повече.
Развитието
През ХVII-XVIII в. комините стават все по-често срещани. Но поради това проблемът с тяхната безопасност става още по-сериозен. В началото на XVIII в. англичаните са задължени да подменят старите си дървени комини с тухлени. Същото разпорежда по-късно и американският президент Джордж Вашингтон. За съжаление, изграждането на тухлени комини също не премахва проблема. Това подтиква изследователите да се заемат с изобретяването на по-безопасни начини за отопление и за подобрения в работата на димоотводите. Става ясно, че е необходимо да се помисли за методи, чрез които да се намали температурата, образувана от печките и обема на изпаренията, които преминават през комините. Затова усилията се насочват към отоплителните и готварските уреди.
Важен принос има британският физик Бенджамин Томпсън, известен и като граф Ръмфорд. Той изследва свойствата на различни материали и прави голяма крачка за развитието на термодинамиката. Успява да създаде и метална печка, само че тя е с твърде големи размери. Но използването на метала за направата на печки вдъхновява и други изследователи. Сред тях е един от отците-основатели на САЩ Бенджамин Франклин. Той, разбира се, ни е познат повече като просветител и дипломат, но също така е и изобретател. Американецът създава успешен за времето си модел на печка, която нарича „Пенсилвания“, но уредът става широко известен като „Печката Франклин“.
Оттам нататък комините и печките се усъвършенстват все по-бързо. А в средата на ХХ в. немският предприемач Фридрих Шийдъл започва да произвежда комини не само от тухли, а и от леки бетонни блокове. Коминната система Schiedel UNI plus е по-малка и по-лека от тухлените и е по-стабилна и устойчива на атмосферни и сеизмични въздействия. Можете да я откриете в шоурума на „Стефан Вълев“ ЕООД в гр. Троян.
А там има и още невероятно много полезни неща. Направо всичко необходимо за вашия строеж, ремонт и за градината ви!