Дългият път на фаянса
В Северна Италия, в провинция Равена, се намира малкото градче Фаенца. То има едва около 60 000 жители, които основно се занимават с винарство. Но през Средновековието Фаенца се прочува с нещо съвсем друго. Става един от големите центрове за производството на керамика. И по-точно на майолика. Това е керамика, изработвана от печена глина, покрита с изрисувана глазура. Името произлиза от остров Майорка, откъдето за първи път изрисуваната керамика навлиза в Стария континент.
Изделията, изработвани от майсторите от Фаенца стават толкова популярни, че се превръщат в нарицателно и така дават името на този вид керамика, с което я знаем и днес – фаянс.
Един древен занаят
Всъщност изработването на разновидности на керамика, покрита с глазура, се практикува от хилядолетия. Приема се, че фаянсът /както и редица други неща, като четката и пастата за зъби, мастилото, ножиците, козметиката и т.н./ е откритие на древните египтяни. Първите познати образци са датирани около 3 800 години пр.н.е. Още тогава по-заможните египтяни украсяват домовете си с декорации, направени от преработена глина. Първоначално оставят материала да съхне на силното слънце, след което започват да го пекат в пещи. Първите глазури, с които се покриват глинените плочки, са от мед. Тогавашните майстори успяват да докарат единствено син цвят.
По-късно образци на фаянс се появяват и във Вавилон. Познат е и в Месопотамия. След това производството се пренася в Китай, Иран, Корея и Япония.
Когато става възможно да се добиват и други цветове на глазурата, започват да се изготвят истински произведения на изкуството. Бързо се установява, че тези плочки са водоустойчиви и започват да се използват като облицовка за банята.
В Европа нещата стоят по-различно. Смята се, че древните гърци и римляни познават технологията за производството на фаянсовата глазура, но там този вид керамика не получава разпространение. След време тайните на разливането на глазурата са изгубени. И така до нахлуването на маврите в Испания. Постепенно производството е усвоено от италиански майстори. Именно чрез тях фаянсът получава разпространение из Стария континент.
През ХVIIIв. центърът на производството на фаянсови изделия вече е във Франция. Но по това време методите за производство и украса вече са доста по-различни, отколкото през Средните векове.
Трябва да се отбележи, че основен материал за изработването на изделия за бита и украшения става порцеланът. Всъщност, материалите, необходими за производството на фаянс са същите, които са нужни и за порцелана, но в различно съотношение и начин на изпичане.
Нов живот
Днес начините за производство на фаянсови изделия са много различни. Този материал има широко приложение, особено по отношение на обзавеждането на банята – умивалници, тоалетни чинии, облицовъчни плочки за стените. Съвременните технологии позволяват изделията от фаянс, теракота и гранитогрес да бъдат произвеждани машинно, а възможностите за оцветяване са толкова разнообразни, че това позволява изключително интересни съчетания и нюанси.
Благодарение на технологиите, съвременният човек има възможност да внесе индивидуален почерк в дома си. Освен това, за разлика от предишни времена, фаянсовите изделия вече са достъпни за всеки. А издържливостта и водонепропускливостта на глината, покрита с глазура, е неоспорима. Например, известно е че през вековете са изгубени огромно количество безценни художествени образци, изработени от мрамор, но много от фаянсовите изделия са запазени.
За да отговори на високите изисквания на клиентите си, „Стефан Вълев” ЕООД предлага богато разнообразие от основни модули и аксесоари на водещи български и световни производители, като KAI, Roca, FAYANS, Ideal Standard, Keros, Grohe, Teka, Vidima, Fiore, Bania Decora, Egger, Kaindl, Classen, Tarkett, Sinteros и Феникс грес.